 |
| |
| Член на Българска Асоциация за Управление и Развитие на Човешките Ресурси |
|
| |
Живеем във време, в което поради прехода в различните сфери от нашия живот – социален, политически, икономически и ценностен – конфликтите между хората са явление, с което постоянно се сблъскваме.
Колкото по-голяма е компанията, толкова са повече условията и предпоставките за възникването на конфликти от най-различен характер.
Също така, при по-големите компании е по-голяма вероятността конфликтите да просъществуват в „латентен” период, в период на тлеене по дълго време и да избухнат в по-голяма сила поради сравнително по-затруднената комуникация.
Не на последно място може да се посочи като характеристика на националната ни култура сравнително рядкото прибягване до търсене на изход от конфликтна ситуация чрез преговори и постигане на взаимно изгодни решения.
Повечето хора реагират: импулсивно, агресивно, разчитат на жалби и злословене по адрес на другата страна и са готови на разнообразни деструктивни действия, ако открият възможност за това.
Такива подходи, начини на „комуникация” и вътрешни отношения вредят на климата в предприятието, а оттам по много начини и на производителността му; водят до загуба на време, пари и усилия.
В желанието си да намерят разрешение много хора се обръщат към съда. Това, което се получава, обаче, е че много често прибягването до съдебно производство довежда до по-дълбоко противопоставяне между спорещите по много причини:
- едната страна печели, другата губи;
- навлиза се в значителни разходи, които материално изтощават страните (или поне едната от тях);
- губещата страна (а понякога и двете) получават трудно възстановими стресове;
- прекъсват се отношения, създава се желание за вреда и понякога - врагове за цял живот и т.н.
Тук на помощ идва медиацията. Медиацията е доброволна, неформална, частна и поверителна процедура за разрешаване на конфликти извън съда, при която трета неутрална страна – медиатор – подпомага спорещите страни сами и по своя воля да постигнат взаимно приемливо за тях разрешаване на спора чрез споразумение (писмено или устно).
МЕДИАЦИЯТА Е:
- нова култура на спора, от чието разрешаване са удовлетворени и двете страни.
- сравнително бърза процедура. Една сесия (среща между спорещите страни и медиатор) може да се насрочи и проведе в рамките на една седмица. Опитът показва, че повечето спорове се решават в една или повече сесии, като всяка от тях продължава 2-3 часа.
- поверителна процедура. На сесиите присъстват ограничен кръг лица – обикновено това са спорещите и един или двама медиатори (или обучени в процедурата медиация мениджъри и служители на компанията). Информацията, която се споделя в процедурата по медиация, остава в тайна и всички писмени материали, водени от медиатора се унищожават при приключване на процедурата.
ПРЕДИМСТВА:
- Лекота и бързина в преодоляване на противоречията;
- Дава свобода и открит достъп до алтернативен способ за решаване на спорове;
- Запазване на взаимните отношения и интересите на страните;
- Спестяват се материални и финансови загуби за фирмата.
Отнасянето на споровете към трето, професионално подготвено в решаване на конфликти и спорове лице, за тяхното доброволно разрешаване като изградена практика би могло да предотврати множество уволнения и последващи съдебни процеси.
Медиацията намира приложение и при разрешаване на остри конфликти, породени при колективни трудови спорове и тяхното доброволно уреждане.
Медиацията е един от механизмите за:
- ефективното управление и развитие на човешките ресурси;
- изграждане на успешни и ефективни мениджъри.
Съвременният мениджър изгражда, развива и управлява взаимоотношения с:
- вътрешни партньори – сътрудници, колеги
- външни партньори – клиенти, доставчици, контролни органи, основани на стратегията “печеля – печелиш”
Ето защо медиацята е от ключово значение:
- За успеха на мениджърите;
- За цялостния успех на организацията, нейния екип и структурни части.
|
| |
|
